пазач

Речник на българския език

паза̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. паза̀чи, м. Човек, чиято служба е да пази. Пазач на завод. Нощен пазач. Пазач в музей.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пъзач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-зач
непълен член па-за-ча
пълен член па-за-чът
мн.ч. па-за-чи
членувано па-за-чи-те
бройна форма па-за-чи
звателна форма па-за-чо

Връзки