вратар

Речник на българския език

врата̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

врата̀рят, врата̀ря, мн. врата̀ри, м. Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). Вратарят спаси чист гол.
прил. врата̀рски, врата̀рска, врата̀рско, мн. врата̀рски. Вратарски гол.

Грешни изписвания (1)

  • врътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вра-тар
непълен член вра-та-ря
пълен член вра-та-рят
мн.ч. вра-та-ри
членувано вра-та-ри-те
бройна форма вра-та-ри
звателна форма вра-та-рю