карау̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. карау̀ли, (два) карау̀ла, м.
1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул.
2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул.
3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул.
прил. карау̀лен, карау̀лна, карау̀лно, мн. карау̀лни.
1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул.
2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул.
3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул.
прил. карау̀лен, карау̀лна, карау̀лно, мн. карау̀лни.
Грешни изписвания (3)
- каръул
- къраул
- къръул
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ра-ул | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-ра-у-ла | |
| пълен член | ка-ра-у-лът | |
| мн.ч. | ка-ра-у-ли | |
| членувано | ка-ра-у-ли-те | |
| бройна форма | ка-ра-у-ла | |
| звателна форма | — | |