караули

Речник на българския език

1. караули — мн. ч.

караули е производна форма на караул (мн. ч.).

2. караули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

караули е производна форма на карауля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. караули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

караули е производна форма на карауля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. караули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

караули е производна форма на карауля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. караули — повелително наклонение, ед. ч.

караули е производна форма на карауля (повелително наклонение, ед. ч.).