карауля

Речник на българския език

карау̀ля непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

карау̀лиш, мин. св. карау̀лих, мин. прич. карау̀лил, несв. Давам караул.

Грешни изписвания (7)

  • караулъ
  • каръулъ
  • каръуля
  • къраулъ
  • кърауля
  • къръулъ
  • къръуля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ка-ра-у-ля ка-ра-у-лим
2 лице ка-ра-у-лиш ка-ра-у-ли-те
3 лице ка-ра-у-ли ка-ра-у-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ка-ра-у-лих ка-ра-у-лих-ме
2 лице ка-ра-у-ли ка-ра-у-лих-те
3 лице ка-ра-у-ли ка-ра-у-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ка-ра-у-лех ка-ра-у-лех-ме
2 лице ка-ра-у-ле-ше ка-ра-у-лех-те
3 лице ка-ра-у-ле-ше ка-ра-у-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице караулил съм караулила съм караулило съм караулили сме
2 лице караулил си караулила си караулило си караулили сте
3 лице караулил е караулила е караулило е караулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях караулил бях караулила бях караулило бяхме караулили
2 лице беше караулил беше караулила беше караулило бяхте караулили
3 лице беше караулил беше караулила беше караулило бяха караулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще карауля ще караулим
2 лице ще караулиш ще караулите
3 лице ще караули ще караулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм караулил ще съм караулила ще съм караулило ще сме караулили
2 лице ще си караулил ще си караулила ще си караулило ще сте караулили
3 лице ще е караулил ще е караулила ще е караулило ще са караулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да карауля щяхме да караулим
2 лице щеше да караулиш щяхте да караулите
3 лице щеше да караули щяха да караулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм караулил щях да съм караулила щях да съм караулило щяхме да сме караулили
2 лице щеше да си караулил щеше да си караулила щеше да си караулило щяхте да сте караулили
3 лице щеше да е караулил щеше да е караулила щеше да е караулило щяха да са караулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице караулел съм караулела съм караулело съм караулели сме
2 лице караулел си караулела си караулело си караулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице караулил съм караулила съм караулило съм караулили сме
2 лице караулил си караулила си караулило си караулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм караулил била съм караулила било съм караулило били сме караулили
2 лице бил си караулил била си караулила било си караулило били сте караулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да карауля щяла съм да карауля щяло съм да карауля щели сме да караулим
2 лице щял си да караулиш щяла си да караулиш щяло си да караулиш щели сте да караулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм караулил щяла съм да съм караулила щяло съм да съм караулило щели сме да сме караулили
2 лице щял си да си караулил щяла си да си караулила щяло си да си караулило щели сте да сте караулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих караулил бих караулила бих караулило бихме караулили
2 лице би караулил би караулила би караулило бихте караулили
3 лице би караулил би караулила би караулило биха караулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ка-ра-у-ли ка-ра-у-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-ра-у-лил
непълен член ка-ра-у-ли-лия
пълен член ка-ра-у-ли-ли-ят
женски род ка-ра-у-ли-ла
членувано ка-ра-у-ли-ла-та
среден род ка-ра-у-ли-ло
членувано ка-ра-у-ли-ло-то
множествено число ка-ра-у-ли-ли
членувано ка-ра-у-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-ра-у-лел
женски род ка-ра-у-ле-ла
среден род ка-ра-у-ле-ло
множествено число ка-ра-у-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-ра-у-лещ
непълен член ка-ра-у-ле-щия
пълен член ка-ра-у-ле-щи-ят
женски род ка-ра-у-ле-ща
членувано ка-ра-у-ле-ща-та
среден род ка-ра-у-ле-що
членувано ка-ра-у-ле-що-то
множествено число ка-ра-у-ле-щи
членувано ка-ра-у-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ка-ра-у-лей-ки