караулила е

Речник на българския език

1. караулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

караулила е е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. караулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

караулила е е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).