караулите

Речник на българския език

1. караулите — мн. ч. членувано

караулите е производна форма на караул (мн. ч. членувано).

2. караулите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

караулите е производна форма на карауля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).