караулило е

Речник на българския език

1. караулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

караулило е е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. караулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

караулило е е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).