караулил си

Речник на българския език

1. караулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

караулил си е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. караулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

караулил си е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).