караулеше

Речник на българския език

1. караулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

караулеше е производна форма на карауля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. караулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

караулеше е производна форма на карауля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).