караулил е

Речник на българския език

1. караулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

караулил е е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. караулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

караулил е е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).