караулило си

Речник на българския език

1. караулило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

караулило си е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. караулило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

караулило си е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).