стоя

Речник на българския език

стоя̀ — непреходен глагол от несвършен вид (тип 180ii) редактиране

Значение

стоѝш, мин. св. стоя̀х, мин. прич. стоя̀л, несв.
1. Намирам се във вертикално, изправено положение. Стоя до вратата.
2. Не се движа, не мърдам, а оставам на същото място. Цял ден стои на леглото. Стой!
3. Заемам определено място; намирам се, разположен съм. Чашата стои на първия рафт. Портиерът стои до входа.
4. Прен. Зад кого. Защитавам интересите на някого, работя в полза на някого. Някой силен човек стои зад него, щом си позволява такива постъпки.
5. Прекарвам, преживявам определено време на едно място. Почти цяло лято стоят на село.
6. Разг. Изявявам се, проявявам се. Стоя мирен.
7. Прен. Не работя, не действам. Цял ден стои — нищо не похваща.
8. Прен. Намирам се в някакво състояние. Метлата стои неизползвана.
9. Прен. Само в трето лице. Съществувам и се нуждая от решение. Пред България стоят важни задачи.
10. Само в трето лице. За тоалет – изглеждам добре в него; прилича ми, приляга ми. Роклята ми стои добре.
• Стоя в сянка. 1. — Пренебрегнат съм.
2. В дъното съм на нещо лошо, което е извършено, но никой не знае.
• Стоя (като) на тръни. — Неспокоен съм, притеснен съм.
• Стоя на заден план. — Имам второстепенно значение.
• Стоя на кръстопът. — Колебая се в решението си.
• Стоя (си) на своето. — Упорито защитавам позицията си.
• Стоя настрана. — Не се меся.
• Стоя на топло. — В безопасност съм по отношение на работата ми.
• Стоя със скръстени ръце. — Бездействам.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • стойа
  • стойъ
  • стуйа
  • стуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице стоя сто-им
2 лице сто-иш сто-и-те
3 лице стои сто-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сто-ях сто-ях-ме
2 лице стоя сто-ях-те
3 лице стоя сто-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сто-ях сто-ях-ме
2 лице сто-е-ше сто-ях-те
3 лице сто-е-ше сто-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стоял съм стояла съм стояло съм стояли сме
2 лице стоял си стояла си стояло си стояли сте
3 лице стоял е стояла е стояло е стояли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях стоял бях стояла бях стояло бяхме стояли
2 лице беше стоял беше стояла беше стояло бяхте стояли
3 лице беше стоял беше стояла беше стояло бяха стояли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще стоя ще стоим
2 лице ще стоиш ще стоите
3 лице ще стои ще стоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм стоял ще съм стояла ще съм стояло ще сме стояли
2 лице ще си стоял ще си стояла ще си стояло ще сте стояли
3 лице ще е стоял ще е стояла ще е стояло ще са стояли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да стоя щяхме да стоим
2 лице щеше да стоиш щяхте да стоите
3 лице щеше да стои щяха да стоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм стоял щях да съм стояла щях да съм стояло щяхме да сме стояли
2 лице щеше да си стоял щеше да си стояла щеше да си стояло щяхте да сте стояли
3 лице щеше да е стоял щеше да е стояла щеше да е стояло щяха да са стояли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стоял съм стояла съм стояло съм стояли сме
2 лице стоял си стояла си стояло си стояли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стоял съм стояла съм стояло съм стояли сме
2 лице стоял си стояла си стояло си стояли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм стоял била съм стояла било съм стояло били сме стояли
2 лице бил си стоял била си стояла било си стояло били сте стояли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да стоя щяла съм да стоя щяло съм да стоя щели сме да стоим
2 лице щял си да стоиш щяла си да стоиш щяло си да стоиш щели сте да стоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм стоял щяла съм да съм стояла щяло съм да съм стояло щели сме да сме стояли
2 лице щял си да си стоял щяла си да си стояла щяло си да си стояло щели сте да сте стояли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих стоял бих стояла бих стояло бихме стояли
2 лице би стоял би стояла би стояло бихте стояли
3 лице би стоял би стояла би стояло биха стояли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стой стой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сто-ял
непълен член сто-я-лия
пълен член сто-я-ли-ят
женски род сто-я-ла
членувано сто-я-ла-та
среден род сто-я-ло
членувано сто-я-ло-то
множествено число сто-я-ли
членувано сто-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сто-ял
женски род сто-я-ла
среден род сто-я-ло
множествено число сто-я-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род сто-ящ
непълен член сто-я-щия
пълен член сто-я-щи-ят
женски род сто-я-ща
членувано сто-я-ща-та
среден род сто-я-що
членувано сто-я-що-то
множествено число сто-я-щи
членувано сто-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сто-ей-ки

Връзки