възправям

Речник на българския език

възпра̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

възпра̀вяш, несв. и възпра̀вя, св.; Какво.
1. Поставям да стои прав; изправям.
2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.
възправям се/възправя се. 1. — Изправям се.
2. Издигам се високо нагоре.

Грешни изписвания (3)

  • вазправъм
  • вазправям
  • възправъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вям въз-п-ра-вя-ме
2 лице въз-п-ра-вяш въз-п-ра-вя-те
3 лице въз-п-ра-вя въз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вях въз-п-ра-вях-ме
2 лице въз-п-ра-вя въз-п-ра-вях-те
3 лице въз-п-ра-вя въз-п-ра-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вях въз-п-ра-вях-ме
2 лице въз-п-ра-вя-ше въз-п-ра-вях-те
3 лице въз-п-ра-вя-ше въз-п-ра-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправял съм възправяла съм възправяло съм възправяли сме
2 лице възправял си възправяла си възправяло си възправяли сте
3 лице възправял е възправяла е възправяло е възправяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възправял бях възправяла бях възправяло бяхме възправяли
2 лице беше възправял беше възправяла беше възправяло бяхте възправяли
3 лице беше възправял беше възправяла беше възправяло бяха възправяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възправям ще възправяме
2 лице ще възправяш ще възправяте
3 лице ще възправя ще възправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възправял ще съм възправяла ще съм възправяло ще сме възправяли
2 лице ще си възправял ще си възправяла ще си възправяло ще сте възправяли
3 лице ще е възправял ще е възправяла ще е възправяло ще са възправяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възправям щяхме да възправяме
2 лице щеше да възправяш щяхте да възправяте
3 лице щеше да възправя щяха да възправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възправял щях да съм възправяла щях да съм възправяло щяхме да сме възправяли
2 лице щеше да си възправял щеше да си възправяла щеше да си възправяло щяхте да сте възправяли
3 лице щеше да е възправял щеше да е възправяла щеше да е възправяло щяха да са възправяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправял съм възправяла съм възправяло съм възправяли сме
2 лице възправял си възправяла си възправяло си възправяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправял съм възправяла съм възправяло съм възправяли сме
2 лице възправял си възправяла си възправяло си възправяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възправял била съм възправяла било съм възправяло били сме възправяли
2 лице бил си възправял била си възправяла било си възправяло били сте възправяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възправям щяла съм да възправям щяло съм да възправям щели сме да възправяме
2 лице щял си да възправяш щяла си да възправяш щяло си да възправяш щели сте да възправяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възправял щяла съм да съм възправяла щяло съм да съм възправяло щели сме да сме възправяли
2 лице щял си да си възправял щяла си да си възправяла щяло си да си възправяло щели сте да сте възправяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възправял бих възправяла бих възправяло бихме възправяли
2 лице би възправял би възправяла би възправяло бихте възправяли
3 лице би възправял би възправяла би възправяло биха възправяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ра-вяй въз-п-ра-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вян
непълен член въз-п-ра-вя-ния
пълен член въз-п-ра-вя-ни-ят
женски род въз-п-ра-вя-на
членувано въз-п-ра-вя-на-та
среден род въз-п-ра-вя-но
членувано въз-п-ра-вя-но-то
множествено число въз-п-ра-вя-ни
членувано въз-п-ра-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вял
непълен член въз-п-ра-вя-лия
пълен член въз-п-ра-вя-ли-ят
женски род въз-п-ра-вя-ла
членувано въз-п-ра-вя-ла-та
среден род въз-п-ра-вя-ло
членувано въз-п-ра-вя-ло-то
множествено число въз-п-ра-вя-ли
членувано въз-п-ра-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вял
женски род въз-п-ра-вя-ла
среден род въз-п-ра-вя-ло
множествено число въз-п-ра-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вящ
непълен член въз-п-ра-вя-щия
пълен член въз-п-ра-вя-щи-ят
женски род въз-п-ра-вя-ща
членувано въз-п-ра-вя-ща-та
среден род въз-п-ра-вя-що
членувано въз-п-ра-вя-що-то
множествено число въз-п-ра-вя-щи
членувано въз-п-ра-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-п-ра-вяй-ки