възправяло си

Речник на българския език

1. възправяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възправяло си е производна форма на възправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възправяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възправяло си е производна форма на възправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възправяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възправяло си е производна форма на възправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).