възправя

Речник на българския език

1. възпра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

възпра̀виш, мин. св. възпра̀вих, мин. прич. възпра̀вил, св.вж. възправям.

Грешни изписвания (3)

  • вазправъ
  • вазправя
  • възправъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вя въз-п-ра-вим
2 лице въз-п-ра-виш въз-п-ра-ви-те
3 лице въз-п-ра-ви въз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вих въз-п-ра-вих-ме
2 лице въз-п-ра-ви въз-п-ра-вих-те
3 лице въз-п-ра-ви въз-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ра-вех въз-п-ра-вех-ме
2 лице въз-п-ра-ве-ше въз-п-ра-вех-те
3 лице въз-п-ра-ве-ше въз-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправил съм възправила съм възправило съм възправили сме
2 лице възправил си възправила си възправило си възправили сте
3 лице възправил е възправила е възправило е възправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възправил бях възправила бях възправило бяхме възправили
2 лице беше възправил беше възправила беше възправило бяхте възправили
3 лице беше възправил беше възправила беше възправило бяха възправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възправя ще възправим
2 лице ще възправиш ще възправите
3 лице ще възправи ще възправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възправил ще съм възправила ще съм възправило ще сме възправили
2 лице ще си възправил ще си възправила ще си възправило ще сте възправили
3 лице ще е възправил ще е възправила ще е възправило ще са възправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възправя щяхме да възправим
2 лице щеше да възправиш щяхте да възправите
3 лице щеше да възправи щяха да възправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възправил щях да съм възправила щях да съм възправило щяхме да сме възправили
2 лице щеше да си възправил щеше да си възправила щеше да си възправило щяхте да сте възправили
3 лице щеше да е възправил щеше да е възправила щеше да е възправило щяха да са възправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправел съм възправела съм възправело съм възправели сме
2 лице възправел си възправела си възправело си възправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възправил съм възправила съм възправило съм възправили сме
2 лице възправил си възправила си възправило си възправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възправил била съм възправила било съм възправило били сме възправили
2 лице бил си възправил била си възправила било си възправило били сте възправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възправя щяла съм да възправя щяло съм да възправя щели сме да възправим
2 лице щял си да възправиш щяла си да възправиш щяло си да възправиш щели сте да възправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възправил щяла съм да съм възправила щяло съм да съм възправило щели сме да сме възправили
2 лице щял си да си възправил щяла си да си възправила щяло си да си възправило щели сте да сте възправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възправил бих възправила бих възправило бихме възправили
2 лице би възправил би възправила би възправило бихте възправили
3 лице би възправил би възправила би възправило биха възправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ра-ви въз-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вен
непълен член въз-п-ра-ве-ния
пълен член въз-п-ра-ве-ни-ят
женски род въз-п-ра-ве-на
членувано въз-п-ра-ве-на-та
среден род въз-п-ра-ве-но
членувано въз-п-ра-ве-но-то
множествено число въз-п-ра-ве-ни
членувано въз-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вил
непълен член въз-п-ра-ви-лия
пълен член въз-п-ра-ви-ли-ят
женски род въз-п-ра-ви-ла
членувано въз-п-ра-ви-ла-та
среден род въз-п-ра-ви-ло
членувано въз-п-ра-ви-ло-то
множествено число въз-п-ра-ви-ли
членувано въз-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ра-вел
женски род въз-п-ра-ве-ла
среден род въз-п-ра-ве-ло
множествено число въз-п-ра-ве-ли

2. възправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възправя е производна форма на възправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. възправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възправя е производна форма на възправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. възправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възправя е производна форма на възправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).