възправил

Речник на българския език

1. възправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възправил е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възправил — мин. деят. св. прич. м. р.

възправил е производна форма на възправя (мин. деят. св. прич. м. р.).