възправило

Речник на българския език

1. възправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възправило е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възправило е производна форма на възправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).