възправила

Речник на българския език

1. възправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възправила е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възправила е производна форма на възправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).