възправело

Речник на българския език

1. възправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възправело е производна форма на възправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възправело е производна форма на възправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).