възправел

Речник на българския език

1. възправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възправел е производна форма на възправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възправел е производна форма на възправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).