възправили

Речник на българския език

1. възправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възправили е производна форма на възправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възправили е производна форма на възправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).