възправял си

Речник на българския език

1. възправял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възправял си е производна форма на възправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възправял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възправял си е производна форма на възправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възправял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възправял си е производна форма на възправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).