караулила си

Речник на българския език

1. караулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

караулила си е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. караулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

караулила си е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).