бил караулил

Речник на българския език

1. бил караулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил караулил е производна форма на карауля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).