бранител

Речник на българския език

бранѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

бранѝтелят, бранѝтеля, мн. бранѝтели, м.
1. В спортни игри — защитник; играч от защитната линия.
2. Пазител, защитник.

Грешни изписвания (3)

  • бранитил
  • брънител
  • брънитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-ни-тел
непълен член бра-ни-те-ля
пълен член бра-ни-те-лят
мн.ч. бра-ни-те-ли
членувано бра-ни-те-ли-те
бройна форма бра-ни-те-ли
звателна форма бра-ни-те-лю