закрилник

Речник на българския език

закрѝлник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. закрѝлници, м. Лице, което закриля, защитава.

Грешни изписвания (3)

  • закрилнек
  • зъкрилнек
  • зъкрилник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-рил-ник
непълен член зак-рил-ни-ка
пълен член зак-рил-ни-кът
мн.ч. зак-рил-ни-ци
членувано зак-рил-ни-ци-те
бройна форма зак-рил-ни-ци
звателна форма зак-рил-ни-ко