протектор

Речник на българския език

протѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протектори, м.
1. Покровител, закрилник.
2. Спец. В техниката — предпазител.

Грешни изписвания (3)

  • протектур
  • прутектор
  • прутектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тек-тор
непълен член про-тек-то-ра
пълен член про-тек-то-рът
мн.ч. про-тек-то-ри
членувано про-тек-то-ри-те
бройна форма про-тек-то-ра
звателна форма