адвокат

Речник на българския език

адвока̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. адвока̀ти, м.
1. Юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.
2. Прен. Разг. Лице, което се явява в защита на някого.
прил. адвока̀тски, адвока̀тска, адвока̀тско, мн. адвока̀тски (в 1 знач.). Адвокатска кантора. Адвокатска колегия.

Грешни изписвания (3)

  • адвукат
  • ъдвокат
  • ъдвукат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ад-во-кат
непълен член ад-во-ка-та
пълен член ад-во-ка-тът
мн.ч. ад-во-ка-ти
членувано ад-во-ка-ти-те
бройна форма ад-во-ка-ти
звателна форма ад-во-ка-те