ходатай

Речник на българския език

ходата̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

ходата̀ят, ходата̀я, мн. ходата̀и, м. Човек, който ходатайства.

Грешни изписвания (3)

  • ходътай
  • худатай
  • худътай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-да-тай
непълен член хо-да-тая
пълен член хо-да-та-ят
мн.ч. хо-да-таи
членувано хо-да-та-и-те
бройна форма хо-да-тая
звателна форма