закритие

Речник на българския език

закрѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. закрѝтия, ср.
1. Място или предмет, което служи за прикритие, защита. Търся закритие в дъжда.
2. Във военното дело — съоръжение или постройка за защита; прикритие.

Грешни изписвания (1)

  • зъкритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-ри-тие
членувано зак-ри-ти-е-то
мн.ч. зак-ри-тия
членувано зак-ри-ти-я-та