подслон

Речник на българския език

1. подсло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. подсло̀ни, (два) подсло̀на, м.
1. Покрито място за добитък; сайвант.
2. Прен. Само ед. Убежище. Давам подслон. Търся подслон.

Грешни изписвания (3)

  • потслон
  • пудслон
  • путслон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-с-лон
непълен член под-с-ло-на
пълен член под-с-ло-нът
мн.ч. под-с-ло-ни
членувано под-с-ло-ни-те
бройна форма под-с-ло-на
звателна форма

2. Подсло̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пудслон