местенце

Речник на българския език

местѐнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • местенци
  • мистенце
  • мистенци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-тен-це
членувано мес-тен-це-то
мн.ч. мес-тен-ца
членувано мес-тен-ца-та