кътче

Речник на българския език

къ̀тче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кът

Грешни изписвания (1)

  • кътчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кът-че
членувано кът-че-то
мн.ч. кът-че-та
членувано кът-че-та-та