гнездо

Речник на българския език

гнездо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. гнезда̀, ср.
1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.
2. Прен. Роден дом, жилище. Семейно гнездо.
3. Прен. Пренебр. Свърталище, скривалище. Гнездо на клюки.
4. Ямичка в рохкава пръст, където се садят семена или растения. Гнездо картофи.
5. Спец. Вдлъбнатина, легло на елемент от механизъм.
същ. умал. гнездѐнце, мн. гнездѐнца, ср. (в 1 знач.).
прил. гнѐздов, гнѐздова, гнѐздово, мн. гнѐздови (в 1 и 4 знач.). Гнездова птица. Гнездов посев. • Синонимно гнездо. Спец. В езикознанието — група от няколко синонимни думи с общо значение.
Словообразувателно гнездо.Спец. В езикознанието — група от думи с един и същ корен.

Грешни изписвания (1)

  • гниздо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гнез-до
членувано гнез-до-то
мн.ч. гнез-да
членувано гнез-да-та