дом

Речник на българския език

дом съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

домъ̀т, дома̀, мн. до̀мове и домовѐ, (два) до̀ма, м.
1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз нямам дом, нямам приятели. Гостоприемен дом.
2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава. Детски дом. Майчин дом. Дом на културата.
Аврамов дом. — Дом (в 1 знач.), където постоянно има гости.
Белият дом. — Резиденция на американските президенти.
Игрален дом. — Казино.
Публичен дом. — Заведение с проститутки.
Събирам дом.Разг. Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дом
непълен член до-ма
пълен член до-мът
мн.ч. до-мо-ве
членувано до-мо-ве-те
бройна форма до-ма
звателна форма