къща

мн. къ̀щи, ж.
1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хубави къщи. Строя къща. Правя къща. Живея в къща.
2. Прен. Жилище, квартира, дом. Нямам къща над главата си. Искам да осигуря къща за детето си.
3. Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство. Разкошна къща. Къщата блести от чистота.
4. Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство. Обраха им къщата. Изнасяме къщата, местим се в друго жилище. Целите къщи се изнасят на морето през август. Весела къща.
5. Прен. Предприятие. Търговска къща. Издателска къща. Модна къща.
прил. къ̀щен, къ̀щна, къ̀щно, мн. къ̀щни. Къщна работа. Къщни проблеми.
същ. умал. къ̀щичка, мн. къ̀щички, ж.
• Въртя къща. — Домакинствам и ръководя семейство.
• Вдигам/вдигна къщата на главата си. — Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.
• Къщно пиле/гърне. — Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.