стряха

Речник на българския език

стря̀ха съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. стрѐхи, ж.
1. Долна част на покрив (обикн. наклонен), която пази сухо около стените и по която гнездят птици.
2. Покрив. Виждат се стрехите на къщите.
3. Прен. Подслон. Намирам стряха.
Родна стряха. — Роден дом.

Грешни изписвания (1)

  • стряхъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стря-ха
членувано стря-ха-та
мн.ч. стре-хи
членувано стре-хи-те
звателна форма