покрив

Речник на българския език

по̀крив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀криви, (два) по̀крива, м.
1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре.
2. Горна част, която покрива нещо. Покрив на кола.
3. Прен. Къща, дом. Нямам покрив над главата си.

Грешни изписвания (3)

  • покрев
  • покреф
  • покриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-рив
непълен член пок-ри-ва
пълен член пок-ри-вът
мн.ч. пок-ри-ви
членувано пок-ри-ви-те
бройна форма пок-ри-ва
звателна форма