квартира

Речник на българския език

квартѝра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. квартѝри, ж. Жилище или отделно помещение, в което някой живее под наем. Търся квартира. Имам квартира. Живея на квартира.
прил. квартѝрен, квартѝрна, квартѝрно, мн. квартѝрни.
Давам квартира. — Предоставям жилище или част от жилище за ползване под наем.
Главна квартира. — Местопребиваване на главнокомандващ на войска. В главната квартира на НАТО.

Грешни изписвания (3)

  • квартиръ
  • квъртира
  • квъртиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квар-ти-ра
членувано квар-ти-ра-та
мн.ч. квар-ти-ри
членувано квар-ти-ри-те
звателна форма