улей

Речник на българския език

у̀лей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

у̀леят, у̀лея, мн. у̀леи, (два) у̀лея, м.
1. Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и др. Улей на воденица. Улей за брашно. Водата за прането върви по дървен улей.
2. Отвор на тръба или съд, пригоден за изливане на течност. Улей на кана.
същ. умал. у̀лейче, мн. у̀лейчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • улий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улей
непълен член улея
пълен член уле-ят
мн.ч. улеи
членувано уле-и-те
бройна форма улея
звателна форма