улук

Речник на българския език

улу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. улу̀ци, (два) улу̀ка, м.
1. Водосточна тръба.
2. Диал. Дървено, каменно или циментено корито към кладенец или към чешма. Овцете пият вода от улуците.

Грешни изписвания (1)

  • олук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улук
непълен член улу-ка
пълен член улу-кът
мн.ч. улу-ци
членувано улу-ци-те
бройна форма улу-ка
звателна форма