улейче

Речник на българския език

у̀лейче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. у̀лей

Грешни изписвания (3)

  • улейчи
  • улийче
  • улийчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улей-че
членувано улей-че-то
мн.ч. улей-че-та
членувано улей-че-та-та