разсадник

Речник на българския език

разса̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. разсадници, (два) разсадника, м.
1. Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
2. Прен. Място, от което се разпространява нещо (обикн. лошо); огнище, източник. Разсадник на злото.

Грешни изписвания (7)

  • расадник
  • разсаднек
  • расаднек
  • ръзсаднек
  • ръзсадник
  • ръсаднек
  • ръсадник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сад-ник
непълен член раз-сад-ни-ка
пълен член раз-сад-ни-кът
мн.ч. раз-сад-ни-ци
членувано раз-сад-ни-ци-те
бройна форма раз-сад-ни-ка
звателна форма