развъдник

Речник на българския език

развъ̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. развъдници, (два) развъдника, м. Място, където се развъжда нещо. Развъдник за риба.

Грешни изписвания (3)

  • развъднек
  • ръзвъднек
  • ръзвъдник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-въд-ник
непълен член раз-въд-ни-ка
пълен член раз-въд-ни-кът
мн.ч. раз-въд-ни-ци
членувано раз-въд-ни-ци-те
бройна форма раз-въд-ни-ка
звателна форма