родина

Речник на българския език

1. родѝна съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

ж., обикн. ед.
1. Страната, в която някой се е родил, по отношение на самия него; отечество, татковина.
2. Прен. Страната или мястото, където е възникнало нещо или откъдето то произхожда. Родина на розите е Персия.

Грешни изписвания (3)

  • родинъ
  • рудина
  • рудинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ди-на
членувано ро-ди-на-та
мн.ч. ро-ди-ни
членувано ро-ди-ни-те
звателна форма ро-ди-но

2. Родѝна географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Родинъ
  • Рудина
  • Рудинъ