люлка

Речник на българския език

1. лю̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лю̀лки, ж.
1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката.
2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. На Гергьовден на дърветата се правят люлки.
3. Обикн. мн. Инсталирани на площадка детски игри. Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките.
4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. Люлка за мазане на сгради.
5. Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. Люлка на цивилизацията. Люлка на операта.
прил. лю̀лчин, лю̀лчина, лю̀лчино, мн. лю̀лчини.
От люлката до гроба. — От раждането до смъртта.
Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее.Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.
Люлчина песен. — Приспивна песен.

Грешни изписвания (1)

  • люлкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. люл-ка
членувано люл-ка-та
мн.ч. люл-ки
членувано люл-ки-те
звателна форма

2. Лю̀лка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Люлкъ

3. люлка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

люлка е производна форма на люлкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. люлка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люлка е производна форма на люлкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. люлка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люлка е производна форма на люлкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).