люлчин

Речник на българския език

лю̀лчин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. лю̀лка

Грешни изписвания (1)

  • люлчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. люл-чин
непълен член люл-чи-ния
пълен член люл-чи-ни-ят
ж. р. люл-чи-на
членувано люл-чи-на-та
ср. р. люл-чи-но
членувано люл-чи-но-то
мн. ч. люл-чи-ни
членувано люл-чи-ни-те