разплодник

Речник на българския език

разпло̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. разплодници, (два) разплодника, м. Място, където се отглежда разплоден добитък.

Грешни изписвания (3)

  • разплоднек
  • ръзплоднек
  • ръзплодник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-лод-ник
непълен член раз-п-лод-ни-ка
пълен член раз-п-лод-ни-кът
мн.ч. раз-п-лод-ни-ци
членувано раз-п-лод-ни-ци-те
бройна форма раз-п-лод-ни-ка
звателна форма