заслон

Речник на българския език

засло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. засло̀ни, ср.
1. Само ед. Място, което може да предпазва от дъжд, вятър, куршуми и др.; прикритие. Един ров му послужи като заслон.
2. Само ед. Заслоняване. Влезе в сградата, за да потърси заслон от дъжда.
3. Специално направена постройка, навес, колиба, обикн. в планината, за хора или животни.
4. Специално изградени прикрития или окопи на фронта при война.
5. Спец. Само ед. В някои видове спорт — прикриване на противников играч за спиране на атака.

Грешни изписвания (1)

  • зъслон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-лон
непълен член зас-ло-на
пълен член зас-ло-нът
мн.ч. зас-ло-ни
членувано зас-ло-ни-те
бройна форма зас-ло-на
звателна форма